С дъх на канела

Не, това не е кулинарен пост. А нещо много повече.

И така.

Всичко започна от желанието му да стане поне малко метросексуален. Разбира се нямаше как да си представи, че ще си епилира краката (просто, защото това практически беше невъзможно), но поне пробва с някои особено дискретни части от тялото си.

След първия му опит си зададе въпроса дали не следва да си сложи и автършейв, както като си обръснеш брадата. Странно, но чудния балсам nivea не беше одобрен от жената, с която деляха едно голямо легло. Същата тази хубавица, която освен всичко друго, беше недипломиран хомеопат, лечител и владетел на всички цветове на магията, му препоръча неутрално бадемово масло. Кожата там щяла да стане мека и пухкава, като на бебе дупето след баня. Не на последно място- добавянето на 2-3 капки лавандулово масло ще придаде и прелестен аромат.

Резултатът беше, че започна да си ухае на прясно окосена лавандула и даже колежките му го хвалеха как като мине покрай тях релаксирали с видения за лято, поле и безкрай. Всъщност, може би леко го плъзгаха по шейната на иронията, но оптимистична му и самолюбива натура лесно отхвърли подобни мисли.

Време е да ви разкажа и още два интересни факта, които на пръв поглед няма да изглеждат свързани с горното.

  1. Някога нашият герой имаше баба. Вещица. Добра разбира се. Можеше да лекува с билки, беше силно религиозна и знаеше да бае. А веднъж, когато внучето седна върху електрическата печка с реотани и си изпече задника, тя го наложи с листа от кисело зеле (коя баба няма кисело зеле в каца) и лечението се оказа особено успешно.

Та тази добра женица изпитваше някакво силно увлечение по ароматната подправка- канела. Казваше, че магическия прах е в основата на добрата сърдечна дейност, храносмилане и тонус. По тази причина, когато внук ѝ се навърташе около нея (а трябва да кажем, че това се случваше често), бабата плейтваше доста ястия поръсени с канела. Да расте здраво и силно момчето.

Сутрешното какао с канела, мляко с ориз и канела, печена ябълка с канела, пържено пиле с канела и дори малко канела в каймата за кюфтета или в соса болонезе за макароните. Логично можем да обобщим, че пред детето стояха две възможности- да намрази подправката или да се пристрасти…  Е, случи се второто.

  1. В полуфиналната среща от Евро 2016 между Португалия и Уелс звездата на мореплавателите Кристиано Роналдо отбеляза възхитителен гол с глава. Интересното в случая беше отскока на нападателя, който с помощта на компютърните технологии беше измерен на приблизително 76 сантиметра. Играчът беше сравнен с хеликоптер и колибри за таланта да се извиси във въздуха и да остане там…

А сега обратно към приключенията на порасналия внук.

Един хубав петъчен следобед нашият човек излезе от банята, където беше извършил онези деликатни процедури по себе си, и потърси шишенцата с масла. От бадемовото имаше съвсем малко, докато с разочарование установи, че от лавандулата нямаше и капка. И в този момент съзря едно ново стаканче, на което прочете „масло от канела“. Какъв късмет! Очите му се насълзиха от удоволствие, нещо което щеше да му се случи още няколко пъти в следващите минути, но поради далеч не толкова приятни емоции.

Момъкът, който както знаем обожава канелата, изсипа доволно количество от маслото в шепата си и… смело я плясна върху голите си кайсии.

Няколко стотни от секундата по- късно в главата му се стрелна спомен как съпругата му- онази начетената хомеопатка- предупреждава:  „Бадемовото масло е неутрално и не е опасно за кожата, но с другите трябва да се внимава. Някои от тях са много силни…“

След още няколко стотни от въпросната секунда импулсът на болката и щипането измина разстоянието от долната до горната глава на клетника. Поредността на събитията само му позволи да осъзнае какво се случва, но не успя да възпре спонтанния акробатичен подскок, при който се отлюспи част от латексовото покритие на тавана, а рекорда на знаменития португалец остана в историята. Последвалият спринт към банята, в стила на ямайски лекоатлет, свежите струи студена вода и бавно пълзящото облекчение доставиха буквално несравнимо усещане.

А уикенда му беше прекрасен и наситен с лекота.

На чичкото лелята…

Много чичкосваме бе, хора! Тоя чичко, тая леличка. В една статия, за да се обясни колко зле изглеждал любовника на една млада дама, беше използвано следното описание: „пухкав, плешив чичка с коремче, на когото бедрата от вътрешната част се съединявали доста по- рано от достигането на чатала…“ Яко, а?

Разбира се, казаното е достатъчно красноречиво и без въпросната думичка, но все пак- Чичка- ей така за разкош.

Дъщерята на един приятел се обръща към мен с „чичо Ясене“. Викам ѝ„Ками, хубавице, в личната карта нямам друго име пред Ясен“. Тя е смутена, а баща ѝ ми обяснява, че така са си учили децата, на етикет за уважение. Изобщо не е уважително. Чувствам се като стерилен. То и звученето на думата е такова- фригидно.

Преди малко, в ресторанта на хотела, македонец на около седемдесет кани една дама на танец. Омекнаха ѝ краката на горката от вълнение. Лили Иванова ги води към вечността с магическия си глас. И в този така романтичен миг заблудено хлапе се натряска с пълна сила в двойката. Като блъскащите се колички в лунапарка. А майка му търчи и вика „остъй, мойту мумче чичкото и леличката да танцу‘ат“. В интерес на възрастовата правда „чичкото“ всъщност е „дядо“, обаче не върви в такава официална и даже напрегната обстановка да го сразиш с обръщение за възраст. Освен това макето е пич та дрънка. Висок, слаб, елегантен. Дънки, суичър и маратонки nike (не е реклама) и по цял ден с раницата на гърба кръстосва алеите на Пампорово. И е денсър, както стана дума. Какъв ти чичка!

Като бях на около 10, на един образ леля му (родната му леля), по това време клоняща към петдесетте, го беше инструктирала да ѝ вика на име. Той съответно направи същото с мен. Жената работеше в аптека на центъра на Русе. Ние, дегизирани на Винету и Олд Шетърхенд, нахлуваме в аптеката (пълна с клиенти) и театрално изпразваме по един пълнител в горката му леля. А тя вдига ръцете и симулира стенещия враг, получаващ рояк от гилзи, досущ като в уестърн. Та питам се как да ѝ кажа на леля му на моя другар- „лелка“. След години я срещам на улицата и отдалеч „Как си, Фани!!!“ и грейва ми ти онази усмивка „Добре съм, Яскаааа“.  Свежо.

Като тази сутрин… Синът ми иска жетон за билярда, отивам и питам барманката (на видима възраст колкото- около- почти като мен) каква е системата. Не било с жетон, тя трябвало да го отключи. И казвам на Николай „върви след дамата, тя ще ти помогне“. А тя, милата, изтърва връзката с ключове и сразена от удоволствие и изненада, се спъна в единственото стъпало между бара и билярда. Не е свикнала явно на френския ми етикет.

c’est la vie

Чичо ви Ястреб