На обитателите стаята

На планина с деца.
Разбрали се те да се срещнат в 8 и 30 сутринта. За такъв час през ваканцията у нас и черешовото топче да гръмне, ефект няма да произведе.

Надниквам 15 минути след уговореното време, за да се убедя, че всичко спи… Обаче стаята празна. Значи срещата се е състояла все пак.

И миг преди да затворя вратата нещо ме спира. Стоя на прага и не мога да помръдна от удивление. Леглата оправени, дрехите криво-ляво подредени. А слънцето. Провряло се през пердето и полазило пода, после по завивките и се облегнало удобно на възглавницата. И една топлина ангелска струи отвътре. На обитателите на стаята. Придали са ѝ от своята душа. А тя чиста, усмихната и спокойна. И стаята диша. Красива.

Моята прабаба- баба Ценка- доживя до 102 години. Когато влизах в нейната стая имах подобно усещане. На чистия и непокътнат дух на човека от стаята…

Та така, от петък сутрин стоя на онзи праг в хотелската стая в Родопите. Или поне част от мен е още там. Съзерцава.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s