Чичо Ангел.
Замина си неотдавна от този свят. Имаше тефтер. Среща те, запознавате се и те пита кога си роден. Но да му кажеш и часа. И после хоп, в тефтера.
Имаш рожден ден. И ти се обажда. Казва, че е чичо Ангел и ти непременно се сещаш.
И вика „Ясене, вече от пет минути си на този свят!“. Поглеждаш часовника и си мислиш, че дори майка ти няма този хубав навик, да ти се обади на деня, ама и на часа. И сякаш не ти се обажда чичо, а наистина Ангел- от Царството небесно. Гласът му мек и усмихнат. Като че той и другите ангели са се събрали да се почерпят за твое здраве. Та и шефът им с тях…
Кой знае, какви ли ги върши сега там. Сигурно те понятие си нямат за списъци, тефтери и как да направят хората щастливи.
Чичо Ангел много обичаше да му се обадиш на неговия рожден ден. Имах чувството, че всяко позвъняване му беше безценно, изпълнено с гордост и топлина.
Днес щеше да е рожденик. Всъщност Е!
ЧРД!!!
Яската 