На моят син

 

Едно момче днес навършва 9.

Преди няколко дни…сяда с баща си на пицария. И преди да е получил обяда, оставя телефона с поредната игра и заговаря.
А трябва да кажем, че когато едно момче на девет извърши такъв завой в обичайното си поведение, значи е нещо важно…

Пита какво повече може да направи за момичето, което харесва. Повече от това да я прегръща, когато я види.

Събеседникът се сеща как, когато той е бил на 9, мисълта да направи нещо за човек от другия пол, му се е струвала кошмарна… И си мисли, че светът си струва да съществува, за да може един баща да чуе такъв въпрос от сина си. 

И въпреки че не са много нещата, които две деца на девет могат да правят за любовта си…

И въпреки че баща му не е най- добрият съветник как един мъж да зарадва една жена…
– Да ѝ вземем цвете!
– Ще се зарадва ли?
– Да, вероятно между цветята и жените има някаква космическа връзка…
– Какво е космическа връзка?
– Ами такава, която виждаш, но не можеш да обясниш…

После синът харесва едно бяло цвете с нежни листа и най- дългото име на света… и тръгва, за да я прегърне.

 

Честит рожден ден, Николай.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s