ВелИкденски нЕволи

Един човек много обичал агнешко. Донесли му половин агне и дреболиите за дроб сърма. И всичко това в една обикновена найлонова торбичка. Кокали стърчали, крива работа.

И понеже човекът бил естет- сложил агнето в един голям (100 л.) и здрав чувал, от онези, където пише *торби за смет*.

Натоварил нашият жена и деца в семейното комби, метнал и месото, и хайде в планината за Великден. В онази хубавата къща в Родопите.

Не стига, че бил естет, ами обичал и да готви. Всички знаели, че агнешкото той ще майстори. Намерил Шеф-а рецептата за хуубаво печено, купил картофки да сложи отдолу, та да се овкусят. Три пакетчета масло, за да натрие крехкото месце, което преди това сръчно ще шпикова с чесън и розмарин.

Освен това Google му подсказал, че е добре да изчисти и свари дробчетата предварително. Представил си най- вкусния ориз- едър и тлъст- с агнешки дробчета и много зелен лук. А той, нали е Шеф, на ориза бил съвършено прецизен. Знаел, че в кулинарните среди се носи приказката „дай да ти видя ориза и ще ти кажа що за готвач си“.

И тръгнал клетникът към хладилника за дреболията. Извадил чувалчето и…
В бързината при заминаването да вземе да изхвърли агнето в контейнера за боклук, а боклука от къщи да натовари на колата. Да го разходи има-няма деветдесетина километра и после два дни грижливо да съхранява в хладилника.

Ами това е. Друго няма. И агне няма.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s