Die gelbe Wand (жълтата стена)

Едно от най- красивите любовни обяснения в киното помня някъде из любимия ми „Мостовете на Медисън“. Тогава Клинт Истууд каза на Мерил Стрийп, че вероятно е станал фотограф и обиколил целия свят, и изминал всяка стъпка от живота си, за да стигне до тази задънена американска провинция и… да срещне нея.

Поразклатеното ми от емоции футболно сърце неумолимо диктува да напиша нещо в духа на филма, когато връщам лентата от Дортмунд.Например:
*Имам чувството, че съм станал фен на футбола още в детската градина и досега през годините се нося във вихъра на тази страст, за да стигна до стадиона на Борусия и да гледам жълто-черните срещу Реал…*
Или пък:
*Дали през 1902-а и седем лета по- късно през 1909-а едни ентусиасти от Мадрид и Дортмунд са осъзнавали, че създават колосални спортни дружества и една от целите (даже основната) на тези организации, е да играят помежду си на 26.9.2017-а в германската Вестфалия… за да могат няколко поклонници на футбола от България да се докоснат до тяхното ювелирно представление.*

Истината, разбира се, далеч не е толкова романтична. Сигнал Идуна Парк щеше да е просто една купчина от стъпаловидно излят бетон, ако през годините град Дортмунд, феновете на Борусия и ръководството на клуба, не бяха преминали през ада на опасността от банкрут. Заедно.

Един слънчев ден на март 2005-а финансовият директор на Борусия Hans-Joachim Watzke застава пред близо 6000 кредитори (повече от тях са фенове на клуба), за да потърси тяхната подкрепа. Те трябва да се откажат за дълъг период от време от текущите си вземания и да освободят свежи средства за спасението на Борусия. От решението им зависи дали BVB 09 ще обяви официално своя фалит и ще премине в аматьорските нива на немския футбол. В късния следобед жълто-черната общественост разбира, че Борусия има своя последен шанс. От този ден нататък клубът реално е във валутен борд, т.е. може да харчи само толкова колкото е спечелил. Дортмунд запазва своята най- голяма, а за някои от жителите и единствена, радост- своята Борусия.

Една от непотвърдените истории за събитията от 2005-а разказва как фенове от Дортмунд масово са изкупували клубни карти за няколко сезона напред с цел финансово да подкрепят клуба. Друга, още по- смела, че фенове на „кръвния враг“ Шалке 04 също са подкрепили фенската кампания и са събирали средства за спасението на дортмундци. Какво щяли да правят без дербито на рурска област.

Не знам докъде е реалността, чии са заслугите и колко е било страданието.

Но сега усещането е, че… на Сигнал Идуна си организират среща 80 000 същества от божествен футболен произход и гледат шоу на други 22 от същото тесто… А за страничните наблюдатели остава едно не особено приятно приключение. Нарича се зависимост. Искаш пак и пак.

И е безпощадно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s