Рома

8 сутринта.
Всички спят и аз решавам, че имам поне час. Моят час.
Апартаментът е на последния етаж на хотела. Обиколен от всички страни от просторна веранда. Навес, а под навеса люлка. Лежиш си, четеш и поглеждаш морето пред теб. В ръцете ми е книга на Мураками. Решил японецът да пише за бягането и аз- с увереността на човек, пробягал един полумаратон- аха да се просна на люлката и да се слея със страниците в сутрешно блаженство…
Да, но… Нали няма как да започнеш деня без Фейса. Отварям и чета. Темата в поста на един мой ФБ познат е гостуването на футболния отбор на Ботев Пловдив на някакъв албански отбор от Тирана.
„Напред Канари! Да смажем албанската циганска сган!“ Проверявам какво е „сган“. Уики казва следното:
*В съвременния език,думата „сган“ изразява отрицателно отношение към субекти с ограничени характери,прости души,малокултурни и слабоинтелигентни.*
Значи, мисля си, идеално се връзва с прилагателното „цигански“, защото доколкото ми е известно ние, българите, мислим за ромите по сходен начин. Като за безполезна (всъщност вредна) паплач.
Две седмици по- рано водя сина ми на детски международен футболен турнир край морето. Възрастта на участниците е 7 години. Фенове са техните родители. Стяуа Букурещ играе срещу нашите. Феновете (родители) от Румъния не спират да скандират „Букурещ, Стяуа, Букурещ“. Българските фенове са заети да търсят майката на съдията, който е сърбин. За не много хубави неща. Срещата завършва 2:0 за северните ни съседи. Ботев удрят две греди и пропускат още шансове. Много мъжки мач за възрастта на тези деца. И те- децата ни- чуват за първи път „Ботев, Ботев“ от… румънските майки и бащи. Наредили се в шпалир пред изхода на игрището и викат, и пляскат. Респектирани. И докато го пиша ми треперят пръстите по клавиатурата.
Затова пък, по време на мача, един от нашите фенове (родители) обясняваше на децата около него, че всъщност румънците са си цигани- всички до един.
Ден след турнира имах удоволствието да посетя Букурещ. Вероятно за десети път. Концертът на великолепните Kings of Leon беше на новия национален стадион на Румъния. Капацитетът му е 55 000 зрители и има подвижен покрив. На този стадион вече се игра голям футболен финал от турнира на Лига Европа. Арената е бижу, организацията беше перфектна, а аз за пореден път се убедих, че циганите (или поне румънските) могат да правят и хубави неща.
Междувременно, жълто-черни фенове пътуват за Тирана и преминавайки през Македония решават да покажат и на македонските цигани (какви да са) де е България. Слезли от рейса и надупчили със спрей къде каквото докопат на една бензиностанция. Та после полиция, консули и аташета, дандания. Усмирили ги. А бедната Македония и по- точно столицата Скопие се приготвя за голям футболен спектакъл през Август. На новия национален стадион ще се срещнат победителят от Шампионската лига и този за Лига Европа за 2017-а година. Скопие ще види дуел между Манчестър Юнайтед на Жозе Моуриньо и Реал на Зидан.
У нас стадион няма. Нито един читав. Но пък си имаме фенове- чистокръвни арийци. Поглеждам пак какво е „сган“.
И подхващам Мураками. Този път сериозно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s