Изображение

История за любов

В една песен The Proclaimers пеят нещо като

„бих вървял 500 мили,
бих вървял 500 още,
само за да бъда мъжът, извървял 1000 мили
и паднал пред вратата ти“

С голямо удоволствие установих, че да изминеш няколко хиляди мили е прекрасно, не само за да се строполиш на прага на някоя красавица, но също така и да чуеш една хубава приказка. Особено ако пътуването е със самолет, а историята е за любов и малко футбол. Ето я.

През лятото на 1990 година, когато демокрацията в България е на едва няколко месеца, един доста по- стар от нея (имам предвид от българската демокрация) французин- на цели 17 години- се озовал в ловешкото село Румянцево. Допускам, че изглежда загадъчно и донякъде екзотично, парижанин в тийнейджърска възраст да разменя Сена със Златна Панега за своя сутрешен крос. При все че покрай втората река в онзи период местното население изпитва известни трудности при набавянето на хляб, гащи, бензин или каквото и да е от първа необходимост.

Името на младежа е Christophe. Той е на гости на своите баба и дядо, които са българи. Както и родната му майка. Тя пък от своя страна се оженила за швейцарец, а техния син се родил и израснал в Париж. Затова и неговите възпитание, манталитет, образование и паспорт получили синьо, бяло и червено оцветяване.

През същото онова лято и разбира се точно по същото време, на няколко километра от Румянцево, се намирала Таня. Българка на 100 процента. И безпощадно бясна. Толкова, колкото може да бъде само една дама на 16, принудена да се рее между Враца и Ловеч, докато приятелките ѝ се препичат на созополския плаж.

И както може да се очаква, съдбата завела Таня при Christophe. И се погледнали, така както се гледат момче и момиче, когато се срещат за първи път, но знаят, че ще прекарат остатъка от живота си заедно. Сърцата им мигом затрептели на еднаква честота, а пеперудите (или каквото там облетява стомаха на влюбените) се нароили в количества, достатъчни да напълнят зала Берси в Париж или поне Арена Армеец в София.

Знам за един мъж, който малко преди да стигне 50-ия си рожден ден, усетил, че започва да гледа на съпругата си като на ежедневие. Все по- често се събуждал и се отделял от общото им легло с облекчение, че оставя зад себе си една непозната. Докато рано една сутрин случайно не намерил стара снимка. Той и тя на 16. И я видял отново през очите на детето в себе си. Такава, каквато я открил и обикнал. Съвсем не най- важната част от живота му. А целия му смислен живот. Върнал се в спалнята и легнал до нея. После поставил ръка в нейната, а тя се свила инстинктивно и… се намерили, двамата- един за друг.

Вероятно някаква такава ще да е била и онази тийнейджърска любов на нашите двама герои. Крехка, колеблива, но силна и чиста. И им помогнала да се съхранят във времето, когато единият е на 2500 км от другия…

И така до онази свещена дата за българския футбол на 17 ноември 1993-а. Ден по- рано Christоphe получава обаждане от приятел- искал ли билет за мача срещу българите. И още как. Макар че не бил наясно дали желае към Америка да замине страната, която го е отгледала или тази, чиято кръв тече във вените му. Цяла нощ се готвил за мача. Рисувал.
Дискусията във Франция, около събитията в последната минута на този мач, е още жива. Защо Жинола не се опита да запази топката? Защо никой не притесни Балъков, когато получи пас и необезпокояван продължи към Пенев? Защо Любо имаше цялото време на света да се обърне, да вдигне глава и брилянтно да изведе Костадинов? И накрая защо не се намери французин, който да спре урагана с номер 7, връхлитащ срещу Лама…?

Защото, mes cher amis, в този момент един младеж, стоящ някъде на 17-я ред на една от трибуните на Парк де Пренс, решил да отвори едно голямо парче бял плат и да каже на света онова, което говори сърцето му. И транспарантът светнал. А Емо се разходил свободно, докато играчите в сини фланелки се чудели що за мистериозно сияние виждат на трибуните. Мястото на Christоphe е много близо до там, където Костадинов започна своя поход към вечността. И ако си пуснете видеото отново, ще забележите как почти целия синьо-бял отбор се взира безпомощно в опита си да разчете надписа.

Пише „Таня, Обичам те“. На български.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s