На Иван Цветков- неповторимят номер 19

Иване,

Нали знаеш, че номерата на спортните екипи на футболистите често придобиват култово значение?

Например СЕДМИЦАТА остава завинаги в сърцата на феновете, когато през далечната 1958-а, на световното първенство в Швеция, един странник от бразилския национален отбор представя себе си и своето изключително изкуство на футболния свят. Гаринча е почти инвалид. Единият му крак е с 11 см по- къс от другия, но онова, което прави с противниковите защити е забавление от невиждано дотогава измерение. След време, докараните до лудост защитници ще се хвалят, че именно те са станали жертви на един колосален футболен гений.

ПЕТИЦАТА, която до определен момент от футболната история не е особено очарователен номер (при цялото ми уважение към Кайзер Франц) придобива емблематичен характер, след като „кацва“ на гърба на бялата фланелка на Зинедин Зидан. За да придобие онова съвършенство на вечността, събрано във феноменалното воле на етническия алжирец на финала за Шампионската Лига през 2002-а.

Примерите са още много. Йохан Кройф с неговия номер 14, ДВАНАЙСКАТА на Марко (ван Бастен) от Евро ‘88, номер 20 на Паоло Роси от Мондиалa през 1982-а. ДЕВЕТКАТА на екипа на Луиш Назарио да Лима- Роналдо. А колко много ДЕСЕТКИ! Кралят Пеле, Дон Диего (Марадона), Зико, Мишел Платини, Роберто Баджо, Алекс дел Пиеро, Лео Меси…

Но виж, Иване, ДЕВЕТНАЙСЕТ си няма никой. Затова искам да ти благодаря! За честта да съм на трибуните и да те гледам през последните три сезона. За уникалния ти талант и способността да придаваш смисъл на всеки футболен мач. Затова, че ми върна усещането за нещо позабравено, но безценно- удоволствието да коментирам футбол заради самата игра, без значение от резултата.

Благодаря за магията, обвила дарбата ти да се наслаждаваш на играта. За детската ти небрежност при всяко докосване на топката. Как, го правиш бе, човек? Сякаш футбола не ти е професия, а начин за разтоварване след тежък работен ден. Иване, ще ти споделя една тайна. Гледал съм на живо двама виртуози, които така успешно превръщаха всяко свое появяване в незабравим празник. Крис Уодъл и Роналдиньо. Третият си ти… Не ти се вярва, а?

Иване, благодаря ти, че не си играл за националния отбор на България. Или поне, че не съм те виждал с бялата фланелка. Тя отдавна е символ на лош вкус. Носят я някакви хора, които си правят селфита и си разменят едни и същи манекенки.

Благодаря ти, Иване, че се отказа сега. Когато играеш най- добрия си футбол, респектираш притивниците и вдъхновяваш онези, лудите по трибуните. Феновете те боготворят, знаеш го, нали? Благодаря, че избра жълто-черната фланелка за последна в кариерата ти. Моля те, не прави бенефис! Безмислено е, защото всеки твой мач е много повече от това…

А ДЕВЕТНАЙСКАТА… тя свети на фланелката на Иван Цветков с една особена мека светлина. Иде ми да кажа ореол. Даже го написах. Единствено заради теб!

Успех!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s