На чичкото лелята…

Много чичкосваме бе, хора! Тоя чичко, тая леличка. В една статия, за да се обясни колко зле изглеждал любовника на една млада дама, беше използвано следното описание: „пухкав, плешив чичка с коремче, на когото бедрата от вътрешната част се съединявали доста по- рано от достигането на чатала…“ Яко, а?

Разбира се, казаното е достатъчно красноречиво и без въпросната думичка, но все пак- Чичка- ей така за разкош.

Дъщерята на един приятел се обръща към мен с „чичо Ясене“. Викам ѝ„Ками, хубавице, в личната карта нямам друго име пред Ясен“. Тя е смутена, а баща ѝ ми обяснява, че така са си учили децата, на етикет за уважение. Изобщо не е уважително. Чувствам се като стерилен. То и звученето на думата е такова- фригидно.

Преди малко, в ресторанта на хотела, македонец на около седемдесет кани една дама на танец. Омекнаха ѝ краката на горката от вълнение. Лили Иванова ги води към вечността с магическия си глас. И в този така романтичен миг заблудено хлапе се натряска с пълна сила в двойката. Като блъскащите се колички в лунапарка. А майка му търчи и вика „остъй, мойту мумче чичкото и леличката да танцу‘ат“. В интерес на възрастовата правда „чичкото“ всъщност е „дядо“, обаче не върви в такава официална и даже напрегната обстановка да го сразиш с обръщение за възраст. Освен това макето е пич та дрънка. Висок, слаб, елегантен. Дънки, суичър и маратонки nike (не е реклама) и по цял ден с раницата на гърба кръстосва алеите на Пампорово. И е денсър, както стана дума. Какъв ти чичка!

Като бях на около 10, на един образ леля му (родната му леля), по това време клоняща към петдесетте, го беше инструктирала да ѝ вика на име. Той съответно направи същото с мен. Жената работеше в аптека на центъра на Русе. Ние, дегизирани на Винету и Олд Шетърхенд, нахлуваме в аптеката (пълна с клиенти) и театрално изпразваме по един пълнител в горката му леля. А тя вдига ръцете и симулира стенещия враг, получаващ рояк от гилзи, досущ като в уестърн. Та питам се как да ѝ кажа на леля му на моя другар- „лелка“. След години я срещам на улицата и отдалеч „Как си, Фани!!!“ и грейва ми ти онази усмивка „Добре съм, Яскаааа“.  Свежо.

Като тази сутрин… Синът ми иска жетон за билярда, отивам и питам барманката (на видима възраст колкото- около- почти като мен) каква е системата. Не било с жетон, тя трябвало да го отключи. И казвам на Николай „върви след дамата, тя ще ти помогне“. А тя, милата, изтърва връзката с ключове и сразена от удоволствие и изненада, се спъна в единственото стъпало между бара и билярда. Не е свикнала явно на френския ми етикет.

c’est la vie

Чичо ви Ястреб

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s