Лято

Лято.
Не знам дали съединявам нещо на 6-и септември, но със сигурност се разделям с едно от най- красивите ми лета.

Знам какво ще остане в главите на децата. Имам го в моята, запазено от детството ми. Чувството за свобода и безкрай. Игри, смях, тъга…

Планината. Тя.

Да се слееш с гората, да се рееш по върховете и душата ти да стене от радост. Къщата в Девин. Тук ставам цял. Какво оставям, когато си тръгвам? Онова, което намерих много отдавна. В моята първа сутрин. Терасата, шумът на реката. И още… Знам само, че то остава тук и ме чака.

‘Айде.

п.с. Капките по листа (не) са от гроздов сок

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s