Пловдив, сияеш.

Малко по- нагоре от кафенето Старинно. Настига ме жена на около 35 – „сори, сори…“. Обръщам се и… охо цяла група.
„Инглиш?… Как можем да стигнем до хотел Тримонциум?“

Можете, мисля си, много бързо- ей тук през подлеза на понеделник пазара. Обаче за туристи пътеката е през трихълмието на Стария Пловдив.

Някак си бързо ставам гид. Идват от съседна Турция. Настанили се в хотел Севън хилс на площад Шахбазян и решили да се разходят до Тримона (не казват Ramada) през Стария град и по Главната. Класика. За трети път са в Пловдив („много красиво“… „благодаря“), но за първи – се опитват да влязат и да излязат от различни входове на Стария.

Вече сме на Съборна. Странно е усещането на турци да обясняваш къде е джамията Джумая. Оттам наляво и ето ти сърцето на Пловдив. Thank you. Bye.

И вървя и си мисля. Как отказвам да разбера противопоставянето на религиите. И рамките на поведение и светоглед, които определят. Какъв ад си устройваме по наше желание.
Хасан Бласим, онзи писател от Ирак, избягал в далечна Финландия. За да пише. И го прави прекрасно. Но всяка негова дума агонизира от мъка и кръв. Казва, че ако някой се промъкне незабелязано в иракско семейство и види на какво е подложена жената- съпруга и майка- ще разбере, че няма Бог.
Навярно Бласим никога няма да напише нещо като „Стогодишният старец…“ на Юнасон, макар че вече са съседи. И не защото няма талант. Ще му липсва свободата да обича света…

Вече съм на високата уличка между Богородица и Музикалната Академия. Опит за снимка, а пред обектива усмивка. Един господин на възрастта на онази дама с групата, отпреди малко. „Инглиш?… Как мога да стигна до хотел Тримонциум?“.

Рискувам: „Ти сигурно си отседнал в Севън хилс? И си от Истанбул?“
Онзи забрави и родния си език.
Съпругата му, двете деца, леля и чичо. Цялата фамилия. Хвърлили багажа и тръгнали. Нашият се забавил и сега ги гони…
Казах, че освен, че съм медиум, съм и единственият пловдивчанин, който знае как се стига от Стария град до Тримонциум. Смехът му- така чист и от сърце. „Пловдив е хубаво място“. Отговарям, че и Истанбул го бива.

Разделяме се. На Джумаята.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s